Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони

Анелия Крумова с втора награда в Националния литературен конкурс „Живеем в земята на Ботев“

anelia-2448_nЕдинадесетокласничката Анелия Крумова от СУ „Петко Рачов Славейков“ се завърна от официалното награждаване от конкурса „Живеем в земята на Ботев“, в който по традиция участва от няколко години. Главният редактор на училищния вестник „УПКО“ и лауреат от множество литературни и журналистически конкурси Анелия получи наградата за второто си място за есе във втора възрастова група. Наградата е предметна, но признанието – голямо. Преподавател по литература на гимназистката е Антония Маровска.

На тържествена церемония в Регионалния исторически музей в град Враца заместник-кметът на града Петя Долапчиева връчи наградите на победителите в ХХIII Национален конкурс за стихотворение и есе „Живеем в земята на Ботев“. Конкурсът се организира от Центъра за подкрепа за личното развитие „Център за работа с деца”, със съдействието на Министерството на образованието и науката, Националния дворец на децата и Регионалното управление на образованието, и се финансира от Община Враца.

В творческата надпревара, която е част от програмата на „Ботеви дни“, тази година се включиха 160 литературни творби - 81 стихотворения и 79 есета. В конкурса взеха участие ученици от всички области на страна, както и възпитаничка от Болградска гимназия „Г. С. Раковски“ в Украйна.

След награждаването Анелия сподели: „Изказвам благодарности на организаторите и журито, които ми дадоха възможност да изпитам удовлетворението от това да бъда част от присъстващите на награждаването на Националния конкурс "Живеем в земята на Ботев". Заглавието на моето е есе е "За Ботев". Какво за Ботев ли ще ме попитате сега? Казват, че геният идва отдалече и далече отива. Никой друг в нашата история не потвърждава тази мисъл по-убедително от Ботев.  Ботев е най-голямото духовно и поетическо извисяване, до което се е домогнал българският народ в своята многовековна история – най-голямото и най-безспорното. В Ботевото настояще все още робската люлка е определяла съдбата ни. Тогава къде е прозрял идеала отечество сред всичко това? Лудост ли е било да вярва, че спасение има и свободата е близо? Откъде е намирал тези сили да повярва в могъществото на своето мило отечество? Може би само геният може да прозре духа на тази земя и без никакъв страх да се бори, за да го запази жив!“