Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони

Елица и Катрина са лауреати на национален литературен конкурс

Елица Радославова Христова и Катрина Веселинова Димова от бившия вече 12“б“ клас на СУ „Петко Рачов Славейков“ получиха изключително признание за своите литературни способности, заставайки на първо и трето място в Националния литературен конкурс „Живеем в земята на Ботев“ в раздел „Есе“, обявени са за лауреати на конкурса, а есетата им са включени в специална книга.

„Елица написа есето „Дете на поробен народ...“, а Катрина – „Живеем ли в земята на Ботев?“. Двете подхождат към конкурса с вдъхновение, породено от особеното им отношение към поета и личността Ботев, сами избират погледа към проблемите, които конкурсът дава възможност да бъдат осмислени.“ Това разказва техният учител по български език и литература Гергана Пърличева. „Желанието им за участие в този конкурс беше още от миналата година, но неочакваното преминаване към онлайн обучение прекъсна добрите намерения, но не ги заличи. Елица още през октомври беше готова с есето си, докато Кати го написа на един дъх в последния ден преди изпращането. И двете са момичета не само с интерес към литературата, но и с нестандартно метафорично мислене, както и с винаги заявени лични позиции по най-сложните морални проблеми и казуси.“, продължава Пърличева.

Новината за голямото постижение дойде в деня, в който момичетата получиха своите дипломи за средно образование заедно с плакети за отличен успех и издигане престижа на СУ „Петко Рачов Славейков“. Катрина Димовa има среден успех в дипломата си Отличен 5,99, следвана с малко от Елица Христова.

За наградите си и двете девойки благодарят искрено на Гергана Пърличева, която успява да ги мотивира към творчество и е основната причина за високите резултати по български език за тазгодишния шампионски випуск, включително на държавните зрелостни изпити.

През миналата учебна година Елица бе отличена и в литературен конкурс, посветен на Вазов, а награждаването се проведе в Античния театър в Пловдив.

Националният конкурс за написване на стихотворение и есе „Живеем в земята на Ботев“ цели приобщаване на участниците към делото на революционера Христо Ботев.

Откъси от наградените есета:

Елица:

Дете на поробен народ…..

Окови тежки, ръждясали, вековни скърцат и плачевен глас зове, проклина, ала вятърът отнася воплите жални нейде в глухата пустиня…. Детски плач с молитвите за милост се преплита…. Рабската люлката все така се люлее, народът, наричащ себе си „свободен“, свит удобно в ембрионална поза, сънува някаква друга свобода, за която някога някъде е чел….

Макар да са минали години, откакто българинът физически е усещал бича на робството, нашият Дух все още се лута бездомен в пространството, но не за да търси духа на Караджата, нито на Поета, нито на Апостола, а да се оглежда в сълзите ни отива ли му трънения венец. Увенчани сме с този трънен венец не от чужд народ, а от нашия собствен страх - страх вековен и пропит до такава степен в съзнанието ни, че дори след толкова много време, все още да се боим да излезем от границите на познатата и сигурна територия на сигурността.

Катрина:

Живеем ли в земята на Ботев?

Свободата си струва цената. Мислим си, че сме свободни, защото само тази версия на свободата познаваме. Заместителят. Та ние имаме заместител за всичко – за любов, за приятелство, за идеали, за реални действия, за съвестта ни, за мечтите си, за близките си хора дори. За всичко. Някои от тези заместители е почти абсурдно да ги сбъркаш с истинските понятия, но моля ви, не се лъжете, ние се справяме отлично. Разлика дори не забелязваме, истината отдавна я продадохме и затова сега я не знаем. Свобода или комфорт – та то едно и също е, хайде, стига сме издребнявали! (...)

Ботев не вярва в традиционния Бог, този строгият горе в небесата, който ни наказва, но вечният бунтар вярва, че съвестта е достатъчен съдник за делата на човека. Сега ние отново не вярваме в Бог, но и съвестта не е подходящо мерило за добро и зло, защото някои от нас вече я продадоха, а други все още се боим да я използваме…