Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони

Патрон

Петко Рачов Славейков 17.11.1828г.-1.06.1895г.

Късчета от един забележителен живот

SlaveikovДедите на Славейков произхождат от Якоруда, Разложко. Преселват се в Трявна, където трайно пускат корени. Рачо Казанджията, баща на поета, израснал сирак - били бедни години, върлувала чума, хората гладували, криейки се в горите. Въпреки несгодите, Рачо успява да изучи занаят, бил добър певец и кавалджия и често го канят по сватби. Отличава се със смелост и силна воля - веднъж дори убива насилник, посегнал на жетварки в Загоре. Става хайдутин в прочутата чета на Странджата.

Оженва се за една ратайкиня на име Донка от Вишовград. Дали това сиромашко чедо е било хубаво - не се знае - знае се само, че била умна девойка и голяма песнопойка, от рода на „бюлбюлите“ (славеите). Години по-късно знаменитият и син променя фамилията си Тодоров на Славейков.

Бракът бил недълъг и нещастен: едва свързват двата края, пък скоро им се народили и деца. Замира казанджийският занаят, Донка тъче и преде чуждо за ока брашно.

През един съботен ноемврийски ден Донка и нейна съседка се връщат от църква. Пресрещат ги двама делибашии. Двете млади жени били бременни и провокирали гнева на единия делибашия, който убил с ятагана си съседката на Донка. Тя едва успява да се прибере, скрива се в мазето на малката къщичка и там, между една празна бъчва, няколко нащърбени гърнета и делви се ражда като седмаче Петко Рачов Славейков. Грижата за бебето поема малката му сестричка, защото майката не се възстановява от раждането - умира в навечерието на Нова година. Кърмят го родилките из града..., сякаш за да го откърми народът, на който той ще служи по-късно през целия си живот.

От втория си брак с Тодора Рачо има още шест деца - общо 11, домочадие, предостатъчно за един казанджия, за да живее като последен сиромах. Мъчно догонва парата, ала притежава будна обществена съвест-напредничав за времето си българин - лее куршуми за Велчовата завера. Осъзнава пакостната роля на чорбаджиите и надъхва с омразата си към тях и своя малък син Петко. Предава му и силната си любов към Русия. Синът наследява от баща си и способността да мисли образно и духовито. Будното момче тръгва на училище още когато е било петгодишно. Обучението в килийното училище давало скромни знания, придружени с много бой - за послушание, от даскалите. Следват години на учение в Търново, Трявна и Свищов, често единствената храна са хляб и лук, но духът на младежа бил несломим. 16-годишен той вече е учител и популярен автор на остри сатири срещу гръцките владици. Веднъж си изпатил зле - затварят го в кокошкарника на митрополията, като го сгълчали троснато: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ Но въпреки нетърпимото положение, по-мъчително било унижението, което изпитал от митрополитския секретар Костаки, бълващ нелепости по адрес на българския народ. Изразителната поговорка обаче вдъхва страст към народните пословици у младежа и до края на живота си той ги събира за поколенията.

Започват странстванията и пaтилата на Петко Рачов Славейков като учител - Килифарево, Михалци, Севлиево и Ловеч, Плевен и Берковица. Умен, даровит, с прозорлива мисъл, горд и непреклонен, с буден дух той отстоява правото на народа ни да се просвещава и да се бори за църковна независимост. И нищо не може да го спре - нито преследванията на владиците, нито предателствата на чорбаджии и свещеници.

В душата на всеки човек звучат и струните на любовта, чиито мелодии - и радостни, и скръбни се помнят до края на живота. Като всяка творческа личност и влюбчив по натура, Славейков изживява много любовни увлечения - за някои споделя в писмата си, други са отразени в поезията му.

Севлиевската любов на поета - Мария Зурева, му носи порицание и уволнение, но той никога не забравя първите си юношески копнежи, които тя е вдъхновила.

Младият Славейков играел често с учениците си, пишел стихове в час, които понякога забравял на масата си, а почитателите му ги преписвали. В едно от тия стихотворения се възпявала Аница, дъщерята на тревненски големец. В любовен култ издига чувствата си към Катерина Стойоглу, която е и негов идеен другар. Страстното любовно увлечение на Славейков към Ирина Райкова го задомява през 1853г. Горда и затворена жена била тя - под седем ключа държала всички горчивини, изживени през скиталческите години на даскал Петко, когато в родния си град Трявна е трябвало сама да се справя с рояк деца (пет момчета и две момичета), все палавци.

От своите родители Петко Славейков получава като главно наследие жизнеутвърдителното начало на своя характер и веселия си нрав. Ирина, със своята преданост и всеотдайна любов, вдъхновява постоянните му импулси за дейност и борба:

        Това е Славейков - самообновяващият се,

        Славейков - възкръсващият от пепелта на

        своите вътрешни изгаряния.

Защото Славейков е наистина един феникс, какъвто няма втори измежду нашите възрожденци.

 

 

Славейков - творецът и патриотът

Петко Рачов Славейков е писател, журналист, фолклорист, обществен и политически деец.

Паисиевата история го насочва към обществена и просветителска дейност. През целия си живот не спира да се самообразова. 1864 е в Цариград, където става един от водачите на църковно-националната борба. Издава и редактира вестниците "Гайда" и "Македония", първото българско женско списание "Ружица" и първото българско детско списание "Пчелица".

След Освобождението е един от строителите на българската държава, лидер на Либералната и Народнолибералната партия, борец за демократична конституция. Председател е на Второто народно събрание.

Творческото дело на Славейков е огромно по обем и значимост - превежда и побългарява сръбски, гръцки и турски любовни стихове, издава две стихосбирки, книжката "Босненик". Създава образци в интимната и пейзажната лирика, самобитни граждански стихотворения, поеми - "Изворът на Белоногата".

След Освобождението Славейков пише критико-реалистични стихове. Той е един от пионерите на българската драма и театър - диалози, комедии. Неуморимо твори: литературна критика, мемоари, публицистика, календари, учебна литература, географско-исторически описания.

Верен почитател на фолклора - събира и издава народни умотворения.

Един от създателите на българския книжовен език.