Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони Училище за шампиони

Други извънкласни форми

Резултати от анкетирането по проект

„Преодоляване на стереотипи и предразсъдъци за равенство между половете“

 

ger-4Ученици от 10 и 11 клас, със засилено изучаване на  немски език, от СУ „П. Р. Славейков“, които са участници в проекта „Преодоляване на стереотипи и предразсъдъци за равенство между половете“, с водеща организация - Jugendhilfe und Sozialarbeit e.V – Германия и партньорска организация - Сдружение „Родопея – Балканика“, проведоха проучване под формата на анкета за съществуващи стереотипи и предразсъдъци в семейството, училището и приятелската среда.  Общият брой анкетирани бе 262, на възраст от 13 до 88 години, като над 40-годишните анкетирани са учители, родители и роднини. Анкетата се проведе с разрешението на директора на училището, не е представителна извадка, а целта бе, разделяйки се на три групи, учениците да подготвят въпроси за следните проблеми:

ger-21.Има ли в съвременния живот стереотипи и предразсъдъци  за ролята на жената и мъжа в

семейството? Учениците задаваха въпроси за разделението на женска и мъжка работа, ролята на жената и мъжа и неписаните закони за влиянието им в семейството, разпределението на домашните задължения, може ли мъжът да върши  женска работа и обратно и съществуват ли ясни задължения за определения пол и кой от тях е по-силен. Част от отговорите са за традиционното  разделение на  женска и мъжка работа, определяйки ролята на жената като майка и съпруга, която сплотява семейството, грижи се за децата, занимава се с домакинството, върши по-леката работа, създава уют, пазителка на дома, грижи се, лекува, съветва, разбира и подкрепя семейството си. Ролята на мъжа е  да бъде глава на семейството, да печели пари, поема по-тежката физическа работа, прави ремонти, контролира и се  грижи за дома. Част от анкетираните мислят, че няма разделение на женска и мъжка работа, партньорите са равнопоставени, други, че е възможно ролите да се разменят, при жени, които не могат да готвят, това семейно задължение се поема от мъжа, други твърдят, че жената е по-силна от мъжа и в определени дейности го превъзхожда.

2.Има ли стереотипи и предразсъдъци в училище, свързани с  различните етноси и религии?

Въпросите бяха за наличие на напрежение, нагрубявани ученици, диалог за разрешаване на проблеми с такъв характер и правилно ли е да се разделят на групи в училище по някакъв признак. Анкетираните споделят, че има стереотипи и предразъдъци към различните етноси и религии сред  съученици, приятели и по-възрастни познати. Те са убедени, че всички са хора и имат общи потребности и не е правилно, дори осъдително. различието да е основание за неуважение, насилие, неприязън, обиди, непоносимост, расизъм, конфликт и предубеждения, както при ромите, които са дискриминирани според анкетираните. Хората са равни, нужни са толерантност, уважение, солидарност и хуманност. Някои млади хора мислят, че няма разделение на такъв признак, но трябва да се спазва обществения ред при защита правата на човека, а не някой да демонстрира превъзходство и проявава неуважение и непоносимост към различните.

3.Има ли стереотипи и предразсъдъци в  приятелската  среда, свързани  с материалнотоger-1

благополучие и общественото влияние на семействата? Въпросите се отнасяха за материалното състояние на семействата, демонстрира ли се благополучие сред приятели,  какво е отношението към „по-бедните“ и „по–богатите“, има ли опити за преодоляване на тези разлики, тема за приятелски разговор ли са скъпият телефон и марковите дрехи или знанията и доброто възпитание. Според отговорите има предубеждения, че някои не играят компютърни игри и футбол, което се приема за доста престижно сред младите хора, както и демонстрация на семейно благосъстояние чрез висок стандарт на живот и поддържан външен вид. За да се преодолее разграничаването са необходими кураж, старание и усилия за постигане на личните цели, но понякога тази разлика води до безнадеждност. Групирането на  бедни и богати не е типично явление, но се срещат подигравки и съжаление към по-бедните и подмазване на по-богатите. Други твърдят, че няма такова противопоставяне, а стремеж към еднаквост, равенство и нужда от помощ. В семействата няма предразсъдъци и стереотипи за материалното състояние, защото се отнася до него, макар че между някои семейства съществува надпревара за  благополучие и демонстриране на възможности по произход и приятелска среда. Сред младите хора не се забелязва показване на скъпи телефони и маркови дрехи, но това зависи от възпитанието, ценностите,  духовните потребности, придобитите знания и приоритети в живота.